Становище на СОПА до ЕK във връзка с доклада за наблюдението по глава „Правосъдие и вътрeшен ред”


СЪДЪРЖАНИЕ
I. Да се търси проблемът с българското правосъдие там, където е.
II. Основни проблеми във функционирането на правосъдието.
    1. Организираната корупция.
    2. Образованието.
    3. Свещените крави.
    4. Презрението на магистратите към законността.
IІІ. Примери за илюстрация на сегашното положение.
IV. Какво да се прави - предложения.
V. Приложения.




I. Да се търси проблемът с българското правосъдие там, където е.

Основният проблем не е наказателното правосъдие, защото осъждането на невинни хора е много по-опасно и вредно от неосъждането на виновните. Наказателните закони засягат мнозинството от обществото - гражданите, които по принцип биха желали да спазват законите, ако те са еднакво валидни за всички. Това мнозинство страда пряко от несъвършенствата в наказателното правоприлагане само доколкото последното не се справя с битовата престъпност, която е функция на икономическото състояние на обществото. Мнозинството от гражданите биват засегнати преди всичко от несигурността и непредвидимостта на гражданското и административното правосъдие. Именно те водят до масовото чувство до несигурност и до стремежа на много хора да напуснат страната и отблъскват чуждестранните инвеститори. За да се реши проблемът е необходимо, освен правилната му идентификация и формулиране, да бъдат изведени на преден план и основните му проявления, да се даде отговор за причините, които го пораждат и едва тогава да се правят предложения за правилни решения.



II. Основни проблеми във функционирането на правосъдието.

1. Организираната корупция.
Изключително големият процент решения, противоречащи пряко на съвършено ясни законови разпоредби, нарушаващи драстични основни положения в правната теория и/или нямащи нищо общо с доказателствата по делото във всички видове съдилища и съдебни инстанции са безспорна индиция за наличието на корупционна обусловеност. Организацията на корупцията се извършва чрез провеждането на семинари и други подобни за магистратите, чрез осигуряването на недостъпност на магистратите за обикновените граждани и неучастващите в корупция адвокати, чрез достъпа на магистрати до назначаване на работа в съдебната система срещу заплащане, чрез толериране на адвокати, които знаят как да се отчитат и "терор" срещу адвокати, които държат да спазват закона и професионалната етика.

Белег за наличието на организирана корупция в правосъдната система е непрекъснатото прокарване на законодателни промени и приемане на тълкувателни решения, ограничаващи достъпа на гражданите до правосъдие въобще и особено непрекъснатото законодателно ограничаване на достъпа до Върховния касационен съд (ВКС) като трета институция. Изтъкваният мотив за претовареността на съдиите във ВКС е очевидно неверен, тъй като с реформата в новото ГПК теоретически няма как да се намали работата на съдиите във ВКС, а тъкмо обратното - въвеждането на процедура по касационно обжалване означава, че всички жалби се проверяват дали са допустими, а все пак и по някакви жалби касационното обжалване трябва да се допусне. Ето защо, като се свърже това и с непрекъснатото повдигане на паричния праг за допускане на касационно обжалване, не може да не се стигне до извода, че целта на тези законодателни промени е касационните съдии да се занимават само с дела, по които се очаква, че могат да получат допълнително заплащане, наречено простичко в Наказателния кодекс с думата подкуп. От своя страна това превръща по по-голям брой дела въззивната инстанция в касационна, за да могат и въззивните съдии да получават корупционни облаги според ранга си. Куриозното е, че системата на триинстанционното обжалване в България на практика се изроди във влошен вариант на двуинстанционната система, съществувала при социализма. 

Правосъдието се схваща от съвременните български управници единствено като средство за репресия срещу гражданите, поради което непрекъснато се прилагат законодателни и тълкувателни похвати за ограничаване на достъпа до правосъдие в административните съдилища, което неминуемо довежда до чувството на безнаказаност на държавните служители, а от там и до разширяването на беззаконието и корупцията в цялото общество. Т.е., положението не е по-добро, отколкото преди една година, а по-зле. Очевидно е, че това положение не бива да бъде търпяно повече, защото то заплашва дори самото съществуване на българската държава и нация.

2. Образованието.
Сериозен е проблемът с квалификацията и нагласата на съдиите. Той се дължи не само на ниското качество на преподаването в юридическите факултети, а преди всичко на това, че мнозинството от преподавателите са етатистки и ретроградно настроени. Това води до откъсване на правораздавателната институция от народа в качеството му на суверен и отново до постигането на споменатите в предходната точка цели, дори в случаите, когато не става дума за корупция. Всъщност декларираната независимост на магистратите е независимост от тяхната съвест и нормалната човешка етика.

3. Свещените крави.
Една от причините за липсата на напредък в работата на правосъдната власт са вкоренените в обществото, включително в средствата за масова информация убеждения, че нито съдът  като институция, нито отделните магистрати в частност, следва да бъдат критикувани за пороци в техните актове, дължащи се на неправилно формиране на вътрешното им убеждение. Получава се така, че дори при очевидно противозаконни или антилогични решения, магистратите могат да се чувстват безнаказани. Липсата на възможност за контрол на свещената крава вътрешно убеждение води до непрекъснато влошаване на качеството на българското правораздаване.

4. Презрението на магистратите към законността.
То е следствие от горепосочените проблеми, но поради всеобхватността му заслужава да се разгледа отделно. Вместо да възпитава в уважение към закона всички български граждани, съдилищата произвеждат масово противозаконни поради явна корумпираност или некадърност актове. Особено последните инстанции не се колебаят да погазят закона, като казват, че над тях е само бог. Съществуват правни норми, които упорито не се прилагат, като например чл.15 ал.3 от Закона за нормативните актове, гарантиращ върховенството на закона чрез задължението за правораздавателните органи прилагат по-високия по степен нормативен акт. (Приложение 5)

Мъртъв е и текстът на чл.205 ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс, задължаващ длъжностните лица, т.е. и съдиите, да сезират органа на досъдебното производство при узнаване на данни за престъпление от общ характер.
(Приложение 6)



III. Примери за илюстрация на сегашното положение.

1. До 16.12.2011 г. чл.2 ал.1 изр.2 от Закона за държавните такси (ЗДТ) предвиждаше държавните такси да се заплащат с държавна таксова марка или в брой, но не и по банков път. По искане за отмяна на част от вътрешния Правилник за документооборота на счетоводни документи и форма на счетоводство на Апелативен съд – Пловдив поради въведеното в него изискване за плащане на държавните такси единствено по непредвидения тогава в ЗДТ банков път, петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) се произнесе с определение № 2279 от 27.02.2008 г. по адм. дело № 2540 /2008 г. с докладчик Галина Матейска (Приложение 7), че „плащането чрез банков превод по сметка на учреждение, организация и др. е разновидност на плащането в брой”. Редица съдилища започнаха да повтарят този оригинален извод и продължиха да го повтарят (Приложения 8 и 9) дори и след влизането в сила на специалния Закон за ограничаване на плащанията в брой, обн. ДВ бр.16 от 22.02.2011 г. Не по-малко интересно е и това, че след дългото отричане на напълно законното плащане на държавните такси с държавни таксови марки, то беше напълно „реабилитирано” от ВАС (Приложение 10), но само за времето след промяната на чл.2 от ЗДТ на 16.12.2011 г. до влизането в сила на новия текст на 01.01.2012 г. 

2. Ужасяващо е, че и след присъединяването на България към Европейския съюз тенденцията продължава да не е към подобряване на правосъдието, а обратно. Така например за първи път през последните тридесет години варненски съдии си позволиха да нарушат свещената забрана за влошаване положението на обжалващия при липса на жалба от насрещната страна. Героите са съдии от Административен съд и Районен съд – Варна. При отменено наказателно постановление (НП) за глоба от 1500 лв с размер на отмяната 1300 лв и при обжалване само от въззивника на решението за остатъка от 200 лв, решението бе отменено изцяло и при повторното разглеждане на делото в първата инстанция НП бе потвърдено за цялата сума от 1500 лева, а при повторното касационно обжалване Административният съд остави решението в сила, като заяви, че нямало значение какво е първоначалното решение и че то е обжалвано само от въззивника. (Приложения 1, 2, 3 и 4).

3. Новият ГПК от 2008 г. бе приет с идеята да ускори процеса. Вместо това бяха въведени процедури по размяна на книжа и писане на проектодоклади от съда, които увеличават неоснователно усилията на съда и страните по делата и водят до значително забавяне на процеса. Особено фрапиращ е случаят с касационното обжалване. В момента са насрочени закрити заседания за следващата година, на които ще се решава дали изобщо да се допусне касационно обжалване. А ако все пак се случи чудото да бъде допуснато такова? Резултатът ще бъде, че едно допуснато до касационно обжалване дело само във ВКС ще продължи около три години.

4. Едно от най-любимите средства на правосъдната власт за отстраняване на гражданите и гражданското общество от управлението на обществените дела е злоупотребата с понятието правен интерес. Все още отделни съдебни състави изискват доказване на правен интерес по дела, свързани например с въпроси по околната среда и Орхуската Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда и дори по дела с материя Закон за достъп до обществена информация.

Куриозни в това отношение са адм.дело № 1661, 1688, 1689 и 1894 от 2012 г. по описа на Административен съд Варна. При една и съща фактическа обстановка, на основание чл.250 ал.1 от АПК са подадени няколко искания за защита срещу неоснователни действия, свързани с тъй нареченото „противоерозионно укрепване” на крайбрежния варненски скат чрез отнемане на земна маса от него до изчистването му от всякаква растителност, включително стотици на брой напълно здрави 30-40 годишни дървета, при което се унищожава и паркова площ от Морската градина за сметка на разширяването на строителната площадка, при и поради теоретичната липса на какъвто и да е очакван противоерозионен резултат. Исканията са подадени от Юлиян Чолаков лично и от името на представляваното от него сдружение СОПА, което е с предмет на дейност усъвършенстване на администрацията във всички области на живота. Само в рамките на няколко дни съдът е приел, че: 

02.05.2012 г., адм. дело № 1661/2012 г., докладчик Ралица Андонова:
Юлиян Чолаков има правен интерес, но искането му е отхвърлено. Искането на представляваното от него сдружение е оставено без разглеждане, тъй като съдът не признава съдебната регистрация на СОПА, съгласно която то се представлява именно от Юлиян Чолаков. (Приложение 11
03.05.2012 г., адм. дело № 1688/2012 г., докладчик Искрена Димитрова:
СОПА има правен интерес и е представлявано надлежно от Юлиян Чолаков, но искането на СОПА е отхвърлено. Юлиян Чолаков няма правен интерес и искането му е оставено без разглеждане. (
Приложение 12
04.05.2012 г., адм. дело № 1689 /2012 г., докладчик Красимира Желева:   
СОПА и Юлиян Чолаков нямат правен интерес и искането им е оставено без разглеждане. (Приложение 13
15.05.2012 г., адм. дело № 1894 /2012 г., докладчик Мария Ганева:
СОПА и Юлиян Чолаков имат правен интерес, но искането им е отхвърлено. (Приложение 14)

5. Посочените по-горе адм.дела № 1661, 1688, 1689 и 1894 от 2012 г. и сходните им адм.дело № 1865, 1866, 1759 и 1896 от 2012 г. по описа на Административен съд Варна са добра илюстрация за презрението на магистратите към законността, за явното им пренебрежение към доказателствата по делото, както и за евентуалната решаваща намеса на външни фактори, за да бъдат отхвърлени всички искания по тези дела, въпреки очевидните обстоятелства и наличните доказателства.

Съмнението ни, за което вече сме сезирали компетентните органи, е за съществуването в гр.Варна на организирана престъпна група с характеристиките на мафиотска структура, подкопаваща системно демократичното функциониране на правовата държава и гражданските институции, както и основните права и свободи на гражданите, в чиято деятелност участват пряко или са информирани да не се намесват административни ръководители и длъжностни лица в Община Варна, Областна администрация, Окръжна прокуратура, Административен съд и ОД на МВР.

Например по адм. дело № 1661, 1689, 1894 и др. полицейски служители са представили на съда справки, удостоверяващи очевидно неверни обстоятелства, като например съществуването на някаква в действителност несъществуваща алея в Морската градина, която уж била успоредна и отстояща само на 50 м от затворения участък от Станчовата алея, който пък в действителност е доста по дълъг от посочените в справките 400 метра, по която несъществуваща алея уж пешеходците и велосипедистите можели да преминават свободно, без никакви ограничения и затруднения и без значително отклонение. (Приложения 15, 16 и 17)  

Още по-фрапиращо е приемането от съда като основание за тъй нареченото „противоерозионно укрепване” на някакво
разрешение за строеж № 05/ГИ/19.01.2012 г., за което е представено доказателство, че такова не е издавано. Върху доказателството съдът е поставил простичката резолюция „Към делото”.
(Приложение 18).



IV. Какво да се прави – предложения. 

1. Да се създаде конституционен стандарт за законите, включващ изисквания и към административнонаказателната им част с възможност всеки български гражданин да сезира Конституционния съд за противоречие на закон с Конституцията, както и за противоречие на тълкувателно решение на върховните съдилища със законите и Конституцията.

Нов член в Конституцията. (1) Всеки има право на регламентирано управление. Нормативните празноти и противоречия се отстраняват.
(2) Отговорността на управляващи и управлявани е строго дефинирана.
(3) За всеки акт на държавната власт има определени със закон:
1. процедура и срок за изпълнение;
2. субект, вид и реален минимален размер на отговорността за неспазването на процедурата и срока;
3. субекти, процедура и срок за иницииране на отговорността.
Чл.150 (1) Конституционният съд действа по инициатива на заинтересуваните лица.

Според нас проблемите в България, включително в съдебната власт, не могат да се решат само с промяната в конкретните текстове на един или друг материален закон, защото основната причина за проблемите е в незадължителния характер на процедурата по прилагането на правните норми, а е наивно да се разчита само на морал. Това означава, че без фиксиране на ясна и задължителна процедура по прилагането на нормативната уредба и определяне на конкретна отговорност за длъжностните лица при нарушение на процедурата в администрациите, МВР, прокуратурата и съда, каквито и текстове да се фиксират, дори десетте божи заповеди да бъдат заложени в нормативната уредба, до голяма степен те предварително са обречени. Затова е от решаващо значение да се вземат мерки за прилагането на законите такива, каквито са при ефективен граждански контрол за това, защото само тогава има смисъл да се обсъждат и приемат подобрения на конкретните текстове, регулиращи обществените отношения.

Предложението предвижда икономичен начин за трайно решаване на проблемите в правосъдието и съществено ограничаване на неблагоприятните последици от лошото му функциониране - корупцията, престъпността и бедността. Много дълго време обаче българските институции не проявяват интерес и мълчат по този въпрос, което е признак, че в действителност може би те не желаят основните проблеми в България да бъдат решени.

2. Въвеждане на мандатност и изборност на магистратите при създаване на избирателна система, недопускаща въздействието на мафията.

3. Незабавно отменяне на действащия ГПК и възстановяването на ГПК в редакцията му до 2003 г.

4. Обезсилване чрез законодателни промени на тълкувателни решения на ВАС, водещи до ограничаване на достъпа до правосъдие, чрез които жалбоподателите по административно-наказателни дела се лишават от правото да им бъдат присъдени разноските по делото, както и възможността да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на административния орган по административни дела.

5. Въвеждане на критерии, при които магистратите да могат да бъдат наказвани при грубо изопачаване на закона и при проява на явно пренебрежение към доказателствата по делото и доводите на страните.

6. Премахване на заинтересоваността на магистратите от увеличаването на бюджетните приходи от държавни такси.

7. Премахване на ДДС върху адвокатските възнаграждения.

8. Промяна в основанията и размера на таксите по съдебното изпълнение при съобразяване с принципа, че таксите на съответните услуги трябва да съответстват на действителните разходи по извършването им. 



V. Приложения.

1.
Решение от 01.08.2011 г. по НАХД № 2731 /2011 г. на Варненски районен съд, докладчик Георги Митев
2.
Решение от 11.11.2011 г. по КНАХД № 3277/2011 г. на Административен съд – Варна, докладчик Десислава Стоева.
3.
Решение от 29.02.2012 г. по НАХД № 6870 /2011 г. на Варненски районен съд, докладчик Христо Минев
4.
Решение от 22.05.2012 г. по КНАХД № 1301/2011 г. на Административен съд – Варна, докладчик Даниела Станева.
5.
Решение от 27.12.2011 г. по адм. дело № 1904 /2011 г. на Административен съд – Варна, докладчик Гергана Стоянова.
6.
Разпореждане № 7674 от 04.05.2012 г. по адм. дело № 1661/2012 г. на Административен съд – Варна, с което съдия Ралица Андонова не зачита надлежната съдебна регистрация на СОПА, нито чл.205 от НПК. 
7.
Определение № 2279 от 27.02.2008 г. по адм.д. № 2540 /2008 г. на ВАС, 5чл.с-в, според което плащането чрез банков превод е разновидност на плащането в брой.
8.
Определение № 3696 от 05.07.2011 г. по адм. дело № 2174 /2011 г. на Административен съд – Варна, според което плащането чрез банков превод е разновидност на плащането в брой.
9.
Определение № 10935 от 28.07.2011 г. по адм. дело № 8489 /2011 г. на ВАС, според което плащането чрез банков превод е разновидност на плащането в брой.
10.
Определение № 16995 от 21.12.2011 г. по адм. дело № 15713 /2011 г. на ВАС, с което се реабилитира заплащането държавните такси с държавни таксови марки.
11.
Разпореждане № 7477 от 02.05.2012 г. по адм.д. № 1661 /2012 г. на Административен съд – Варна. 
12.
Разпореждане № 7570 от 03.05.2012 г. по адм.д. № 1688 /2012 г. на Административен съд – Варна.
13.
Разпореждане № 7652 от 04.05.2012 г. по адм.д. № 1689 /2012 г. на Административен съд – Варна.
14.
Разпореждане № 8451 от 15.05.2012 г. по адм.д. № 1894 /2012 г. на Административен съд – Варна.
15.
Докладна записка от 02.05.2012 г., представена от ОДМВР – Варна по адм.д. № 1661 /2012 г. на Административен съд – Варна.
16.
Докладна записка от 04.05.2012 г., представена от ОДМВР – Варна по адм.д. № 1689 /2012 г. на Административен съд – Варна.
17.
Констативен протокол от 04.05.2012 г., представен от ОДМВР – Варна по адм.д. № 1894 /2012 г. на Административен съд – Варна.
18.
Писмо от 15.05.2012 г., с което Община Варна уточнява, че разрешение за строеж № 05/ГИ/19.01.2012 г. не е издавано.
19.
Удостоверение от 18.03.2011 г. по фирмено дело № 252 /2007г. на ВОС.


СОПА
Гр. София, 05.06.2012 г.  



ПП 1
Изготвен от независимите граждански организации: Национално движение “Обединено гражданско общество”, Гражданско движение “Бъдеще за Русе”

ПП 2



Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, СОПА 



Преглеждания днес: 2

Преглеждания общо: 2486

изпрати на приятел изглед за печат създай pdf с тази новина
Публикувано на 05.06.2012 - 17:36:49