ОПРЕДЕЛЕНИЕ

9225
София, 02.07.2014

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаДОНКА ЧАКЪРОВА
по адм. дело 7856/2014. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на министъра на вътрешните работи срещу определение № 1860/15.04.2014 г., постановено по адм.д.887/2014 г. по описа на Административен съд - София-град в частта относно присъдените разноски в размер на 449,15 лв. в поза на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията-СОПА. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и е направено искане за неговата отмяна.
Ответникът не изразява становище по частната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения:
С обжалваната част от определение № 1860/15.04.2014 г., постановено по адм.д.887/2014 г. по описа на АССГ е осъдено Министерство на вътрешните работи да заплатят разноски в размер на 449,15 лв. в поза на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията-СОПА. Определеният размер на присъдените разноски е формиран от следните суми 10 лв. - държавна такса, 0,85 лв. - такса за банков превод, 1,30лв.- пощенски разходи, 57 лв. - транспортни разходи и 380 лв. - адвокатско възнаграждение. АССГ е присъдил разноски в полза на жалбоподателя, защото е приел, че са налице предпоставките на чл. 143, ал. 2 от АПК поради обстоятелството, че издаването на писмо рег.н. І-5227/17.01.2014 г., с което се изпълняват задълженията по чл. 12, ал. 4 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) следва да бъде разглеждано като издаване на поискания акт след образуване на съдебното производство и би могло да се приравни на оттегляне на обжалвания мълчалив отказ.
Така постановеното определение е частично правилно.
Неоснователно е възражението на МВР относно основанието за прекратяване на съдебното производство и правото на жалбоподателя да му бъдат присъдени разноски. Ответната страна в първоинстанционното производство е станала повод за образуване на делото, защото писмо рег.н. І-5227/17.01.2014 г., с което е удовлетворено искането за предоставяне на достъп до обществена информация е издадено след изтичане на срока по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и след подаване на жалба срещу мълчаливия отказ. Следователно правилно АССГ е приел, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 от АПК, независимо, че жалбоподателят не е дал съгласие за оттегляне на оспорения административен акт, производството по делото е прекратено с влязло в сила в тази част определение, поради издаване на положителен акт на мястото на формирания оспорен мълчалив отказ. В този смисъл е и съдебната практика. (Определение № 541/11.01.2012 г., постановено по адм.д. 76/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение).
При определяне на точния размер на дължимите разноски АССГ е допуснал нарушение като е включил като дължими и разноските за транспорт на управителя на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията-СОПА. Сумата 57 лв. не следва да бъде включена в дължимите от МВР разноски, защото транспортни разходи се възстановяват само на вещи лица и свидетели, но не и на страните или техни представители, за които присъствието в съдебно заседание не е задължително, а правна възможност.
По отношение определеното възнаграждение за един адвокат АССГ е допуснал нарушение като се е съобразил само с договореното между страната по спора и неговия процесуален представител, за което са представени доказателства, че е заплатено, но не и с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. С оглед фактическата и правна сложност на спора, а и поради обстоятелството, че адв. Маринов е изготвил само жалбата, но не е извършвал процесуално представителство в открито съдебно заседание или представяне на писмени бележки, за което му е предоставена възможност, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено на 150 лв.
По изложените съображения оспореното определение следва да бъде отменено в частта, с която са присъдени разноски в размер на 287 лв., като дължими от МВР в полза на ответника по частната жалба остават само 162,15 лв., от които 150 лв. за адвокатско възнаграждение, 10 лв. държавна такса, 0,85 лв. - такса за банков превод и 1,30лв.- пощенски разходи
По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1860/15.04.2014 г., постановено по адм.д.887/2014 г. по описа на Административен съд - София-град в ЧАСТТА, с която Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати разноски в размер на 287 лв. в поза на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията-СОПА.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1860/15.04.2014 г., постановено по адм.д.887/2014 г. по описа на Административен съд - София-град в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Андрей Икономов
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Донка Чакърова
/п/ Илиана Славовска
Д.Ч.